Приказка

Приказка без рамка

Колко истинска се чувствам в твойта приказка
и влизам в нея, като себе си.
В пейзажа И сред стари таратайки, планини и пънове,
на които рамка няма никога да сложим.

С история съм и с коси от кестен.
Очите търсят твойте цветове,
а устните разказват твойта приказка за върхове
и тялото танцува твоят танц без музика.

Ще яхнем малкото фиатче,
ще го напълним с пънове догоре
и ще измислиш огледален телефон
и ще ме викаш по небето с него.

Врабчета ще са наши пощальони
и ще се надпреварват да разнасят новината
за любовта ни
и адреса на твойта къщичка чудата.

И ще се мушнат в дупчица,
която им оставихме - да им е топло.
Ще стреснат котките крадливи,
които се въртят около лакомствата,
забравени от нас, докато се любехме.

И Роко ще скимти
и аз ще дойда, за да го гушнем двамата.
И ще говорим, и ще се смеем.
А пъновете ще пухтят
и ще нашепват нашата приказка без рамка.

А върховете ще се сърдят.
Не ги забравяй - те са хубави и бели!
Но аз съм важна днес -
аз, таратайките, врабчетата и Роко.
За утре планините да почакат!

Здравейте!

Извинете ме за плахото въведение, но това ми е първа регистрация на блог. Добре дошли!
А това е той - моят художник, приятел и най-близък до сърцето ми човек.