Стената с картини от моя живот

М-даааа! Седя си кротко срещу нея и забелязвам, че тя се променя с всяка промяна в моя живот.[shokiran sym]
Когато се преместихме да живеем тук - у дома, се опитах да сложа наследената от любимия ми дядо картина с лодкарско селище и друга с бурно море. Дедето е бил домакин на СБХ и, щото преди всичко професията му беше Човек, некой развълнуван художник му ги беше връчил. Не си ги харесал и ги захвърлил при доброто човече, а на човечето му станало жал да ги метне в усойните мазета на СБХ. Дори беше забравил да се подпише авторът.
Да, ама опитът ми се оказа неуспешен, а аз трябваше да съм послушна съпруга и да не противореча.Свалих картините, а бившият смело ги запокити във вградения гардероб.На тяхно място се наредиха не две, а четири картини с къщи - някакви созополски или несебърски  пейзажчета - клишета.Това се случи точно, когато и защото беше се позамогнал в бедни времена. Минал през пл. Александър Невски и някакъв младеж му ги продал, ама "много изгодно"! Освен това се опитваше да качне портрет на сестра си над спалнята ни, но срещу този акт  на перврзия не издържах и казах твърдо "Не!"
Баща ми сърдито си прибра бурното море. За да бъде нещастието ми пълно загубих самия него в бурното море на живота - почина.
Междувременно се появяваше и някоя и друга икона.Бившият ги купуваше но, не за семейна, а за лична консумация или за подарък на приятели и близки. Общо взето ние с децата не бяхме от тях , та такава не ни остана.
Имахме и подарък една малка инсталацийка с метален паяк и заглавие "Стремеж".Разпадна се, както браковете ни - нашият и на човекът, който беше ни я подарил.А бившият си събра картините с къщите и гащите и излезна от дома и живота ми.
Така дойде време на лодкарят и старото лодкарско селище. Поставих го, но другата стена остана празна.
 Не задълго.Точно, когато някой ми бе подарил акварелни пейзажчета в топли есенни цветове, аз изрових и един "Унгарски танц". След унгарския танц се появи в живота ми Той.А Той се оказа художник.На стената ми се появи "Леопард", на другата проект за сайт с жена в червена рокля, супер фантастична кола, котка, орел, сърце, приказни облаци и върхове .
Самата аз се появих в пейзажите му, в  къщата му, а чудната поляна пред къщата се превърна в моя. Оказах се момичето от поляната и жената на художник.
И на стената у дома се появи картина с мъж с лък, фантастичен автомобил, халета на бивши соц. предприятия и планини.
Накрая се появи и синът ми и постави на стената стъклопластика "око". Ирисът на окото - огнено сърце. Оказа се, че не съм и усетила, че самата аз съм родила и създала художник.
Как ли ще продължи да ме изненадва вълшебната стена с картините на живота ми!?