Делотоhttp://www.moreto.net/events.php?n=106092
и
реакцията
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=656498
Пламен рисува приказки за пантери и жени
Ягуари със святкащи очи населяват чудния свят на Тодоров
Пламен Тодоров е сред 45-мата художници, които обраха овациите във второто издание на изложбата конкурс на "М-Тел" за съвременно изкуство. Два негови триптиха впечатлиха познавачите, които се дивиха на грандиозната експозиция в залите на НДК. Нарисуваните на тях идилични пейзажи с планини, реки, къщи, хора и автомобили изглеждат толкова автентично, че сякаш ще изскочат от платното. Тревата е зелена, небето е приятно синьо, има даже и дъга.
На пръв поглед представената живопис е повече от класическа - в своята правоверна фигуралност, в преднамереното и прецизно вглеждане в детайла и в безоблачно щастливото съществуване на природните картини и персонажите. Така описани, платната биха могли да служат като примери за естетическите въжделения на масовия вкус. Но подобна констатация не съответства на творбите на Тодоров.
Още при дипломирането му в академията през 1994-а, в платната му съжителстват огромни, изхвърлени на сушата риби, голи момичета и скъпи лимузини - всички разположени сред причудливи природни форми. Сюрреалистичният подход притежава смущаващо въздействие - може би защото в срещата на образите прозира автентичната патология на времето в контраст с захаросания свят на лъжлива безметежност.
"Гледам картините си от този период, които една галеристка искаше да изложи, и се чудя защо основното в тях е насилието. Червеноармейци, които стрелят по белогвардейци, ягуар, който изяжда елен, фашисти с каски, танкове. Казвам си: "Боже мой, оттогава ли съм започнал с битките?", разказва роденият през 1961 г. във Варна художник. Куриозното е, че след като завършва техникум по мебелно производство, атакува академията 7 пъти, докато го приемат.
"По времето на промените бях първокурсник. Тогава всички бяха дисиденти, стачници и седесари - сваляха управници от власт, викаха против някого, без да знаят за какво става въпрос. Ей така - за кеф, някаква мода. И аз съм ходил на стачки и митинги. В академията много трудно се влизаше, но вътре беше голяма свобода, дори анархия. Весело беше. На рисуването обаче се отделяше сериозно внимание", спомня си живописецът и признава, че вече не се отдава на политически страсти.
Сега за него критиците казват, че е сред ярките представители на поколението, което с появата си трасира новите пътища на живописта у нас през 90-те години на вече отминалият XX век.
"Имам и няколко морски пейзажи, но определено не съм маринист. Повечето ни маринисти не са от Варна или Бургас. Прекалено много съм бил на море и изпитвам голяма любов към планината", обяснява художникът.
В каталога на "М-Тел" пък са представени африканските му пейзажи с ягуари със святкащи очи и човеци, съжителстващи с лъвове, качени върху джип за сафари.
"Това е част от моята философия - фантазии, които хората приемат като реалност. Всичко, което правя, е измислено, рисувано в ателие, а не в натура или по снимка. Не ходя по пленери. Никога не съм бил в Африка, макар че мечтая за пътешествие дотам. Засега се задоволявам с програмите на "Нешънъл джиографик", "Дискавъри" и "Енимъл планет".
Тодоров има многобройни изложби и участия у нас и в чужбина. Сред най-провокиращите му експозиции е "Нова креватна живопис" през 1996 г. в "Арт 36", благословена от прочутата галеристка Камелия Минчева. В акцията участват още Красимир Добрев и Атанас Атанасов. Това е една от първите концептуални изложби, в които не приятелството, а замисълът обединява художниците. Триото представя не само картини, а и идеология - весело тълкуване на кича.
Последната му самостоятелна изложба е в галерия "Котка & Котка", която се премести от София в Созопол.
Наскоро пък в интернет го определиха като "един от най-ярките представители на мутробарока". Вероятно заради двете беемвета в разглежданата творба. "Щом са решили така, нека са живи и здрави. Ако казаното от тях е истина, би трябвало да съм вече милионер. Но аз давам картините си за продажба в галерии. Не мога да определя какъв е моят стил, това е работа на изкуствоведите. Но има някаква интрига в това, което правя. И тя е, че аз имам замисъл и намерения, които хората тълкуват по техен си начин."
Людмила Първанова
На пръв поглед представената живопис е повече от класическа - в своята правоверна фигуралност, в преднамереното и прецизно вглеждане в детайла и в безоблачно щастливото съществуване на природните картини и персонажите. Така описани, платната биха могли да служат като примери за естетическите въжделения на масовия вкус. Но подобна констатация не съответства на творбите на Тодоров.
Още при дипломирането му в академията през 1994-а, в платната му съжителстват огромни, изхвърлени на сушата риби, голи момичета и скъпи лимузини - всички разположени сред причудливи природни форми. Сюрреалистичният подход притежава смущаващо въздействие - може би защото в срещата на образите прозира автентичната патология на времето в контраст с захаросания свят на лъжлива безметежност.
"Гледам картините си от този период, които една галеристка искаше да изложи, и се чудя защо основното в тях е насилието. Червеноармейци, които стрелят по белогвардейци, ягуар, който изяжда елен, фашисти с каски, танкове. Казвам си: "Боже мой, оттогава ли съм започнал с битките?", разказва роденият през 1961 г. във Варна художник. Куриозното е, че след като завършва техникум по мебелно производство, атакува академията 7 пъти, докато го приемат.
"По времето на промените бях първокурсник. Тогава всички бяха дисиденти, стачници и седесари - сваляха управници от власт, викаха против някого, без да знаят за какво става въпрос. Ей така - за кеф, някаква мода. И аз съм ходил на стачки и митинги. В академията много трудно се влизаше, но вътре беше голяма свобода, дори анархия. Весело беше. На рисуването обаче се отделяше сериозно внимание", спомня си живописецът и признава, че вече не се отдава на политически страсти.
Сега за него критиците казват, че е сред ярките представители на поколението, което с появата си трасира новите пътища на живописта у нас през 90-те години на вече отминалият XX век.
"Имам и няколко морски пейзажи, но определено не съм маринист. Повечето ни маринисти не са от Варна или Бургас. Прекалено много съм бил на море и изпитвам голяма любов към планината", обяснява художникът.
В каталога на "М-Тел" пък са представени африканските му пейзажи с ягуари със святкащи очи и човеци, съжителстващи с лъвове, качени върху джип за сафари.
"Това е част от моята философия - фантазии, които хората приемат като реалност. Всичко, което правя, е измислено, рисувано в ателие, а не в натура или по снимка. Не ходя по пленери. Никога не съм бил в Африка, макар че мечтая за пътешествие дотам. Засега се задоволявам с програмите на "Нешънъл джиографик", "Дискавъри" и "Енимъл планет".
Тодоров има многобройни изложби и участия у нас и в чужбина. Сред най-провокиращите му експозиции е "Нова креватна живопис" през 1996 г. в "Арт 36", благословена от прочутата галеристка Камелия Минчева. В акцията участват още Красимир Добрев и Атанас Атанасов. Това е една от първите концептуални изложби, в които не приятелството, а замисълът обединява художниците. Триото представя не само картини, а и идеология - весело тълкуване на кича.
Последната му самостоятелна изложба е в галерия "Котка & Котка", която се премести от София в Созопол.
Наскоро пък в интернет го определиха като "един от най-ярките представители на мутробарока". Вероятно заради двете беемвета в разглежданата творба. "Щом са решили така, нека са живи и здрави. Ако казаното от тях е истина, би трябвало да съм вече милионер. Но аз давам картините си за продажба в галерии. Не мога да определя какъв е моят стил, това е работа на изкуствоведите. Но има някаква интрига в това, което правя. И тя е, че аз имам замисъл и намерения, които хората тълкуват по техен си начин."
Людмила Първанова
30.07.2007, в. "Стандарт"
