Сред житейските бури, които ме носеха , почти щях да го подмина.
Покани ме в ранната есен на кафе, пред Народния театър. Не знаех, че за да контактува с мен е посещавал компютърен клуб в най-близкото село на километри от чудната къщичка.
А аз бързах за среща с друг....
След седмици ме покани на изложба - да не бъде сам сред колегите си.След още толкова отново с този аргумент отидохме на панорамна кръчмичка над София, после на театър и накрая или за начало ме покани на рождения си ден. Приятелите му щели да са с жените си, а той пак щял да остане сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар